Новини

„Световната PR революция“ на Максим Бехар с международна премиера в САЩ, скоро и в България

„Световната PR революция“ на Максим Бехар с международна премиера в САЩ, скоро и в България

Tази книга ще задълбае в теми като етика, морал, коректност и прозрачност – ала истината е, че същината на работата ни винаги е била да казваме истината и именно това правим в ежедневието си..." , казва на страниците й авторът, Максим Бехар – дългогодишен журналист, успешен бизнесмен, дипломат, собственик и мениджър на една от водещите PR агенции в България, M3 Communications Group, Inc.. 

Тази книга е неговата, четвърта поред, чиято премиера в САЩ предстои. „Световната PR революция: Как умните лидери успяват в света на променящия се PR“ (The Global PR Revolution: How Thought Leaders Succeed in the Transformed World of PR) ще излезе в началото на октомври 2019 г., а предварителните продажби вече стартираха. Читателите могат да направят поръчка в Amazon, както и на онлайн платформите на две от най-авторитетните издателски къщи в света – Simon & Schuster и Barnes & Noble. Наскоро новата книга бе представена и предпремиерно на най-голямото международно изложение за книги в Лондон –  London Book Fair.

„Световната PR революция“ се издава от Allworth Press, част от Simon & Schuster, издателство, основано през 1924 година, носител на 56 награди Пулицър и част от могъщата CBS Corporation. В България книгата ще бъде публикувана от традиционния издател на книгите на Максим Бехар, издателство „Ентусиаст“, по същото време, когато ще бъде пусната в продажба в САЩ.

Още преди появата й на пазара авторитетни критици дават високо положителни отзиви:

Ерик Уайнър, автор на бестселъра на Ню Йорк Таймс „География на блаженството“: „Светът се променя. Социалните медии събират все повече хора заедно и в същото време ги разделят. Трудно е да преценим в какво да вярваме и на кого да се доверим, особено става ли дума за PR. Аз ви казвам: доверете се на Максим Бехар. Той заглушава шума и увеличава сигнала. Той ни помага да навигираме промените в крачка и ни припомня, че някои неща като достойнството и почтеността са неизменими. А най-хубавото е, че отправя това послание с лека ръка, превръщайки „Световната PR революция“ в едно приятно четиво.“

Франсис Ингам, генерален директор на Британската PR Асоциация (PRCA) и изпълнителен директор на Световната PR организация (ICCO): „Максим Бехар е един от най-уважаваните и известни световни PR експерти на новото време и тази книга е обречена да се превърне в задължителна класика за всеки, който работи или е свързан по някакъв начин с PR бизнеса. Той никога не е имал по-голяма сила, но тази сила трябва да бъде укротявана чрез непрекъснато изтъкване на професионалната етика и чрез разбирането на влиянието, което имаме върху околните. „Световната PR революция“ е панорамна обиколка на PR реалностите без аналог днес и завинаги.“

Пол Холмс, основател и президент на The Holmes Report: „Никога досега в историята PR бизнесът не се е променял с по-бързи темпове и, което е по-важно, промените от тук нататък вече няма да се случват бавно. Да разберем кои са двигателите на промените в нашия бизнес днес е по-важно отвсякога и Максим Бехар, пионер в прилагането на същите тези промени на много места по света, изключителен професионалист и бивш президент на ICCO, може да ви бъде отличен гид.“

„Световната PR революция“ е своеобразен наръчник, който събира на едно място професионалния опит на автора, най-вече като Президент на Световната PR организация ICCO, но и и мненията на близо 100 водещи PR експерти от цял свят, като Сър Мартин Сорел – основател на WPP, най-големия концерн за реклама и PR в света, Джак Мартин – доскоро CEO на Hill+Knowlton Strategies, Дейвид Галахар – част от мениджмънта на Omnicom PR Group, и много други. Предговорът е написан от легендарния Пол Холмс, основател на The Holmes Report, най-влиятелната организация за PR оценки, мениджмънт и класации в света. Книгата представя иновативните практики в сферата на комуникациите и се фокусира върху трансформацията, която социалните медии налагат на бизнеса в глобален аспект.

Извличайки най-доброто от опита на специалистите в областта, „Световната PR революция“ гарантира на читателите стратегически поглед върху модерната PR действителност и разглежда теми като:
• Новите правила на социалните медии
• Модерни PR умения и похвати
• Как да измерим въздействието
• Ефектът на пълната прозрачност върху бизнеса
• Бъдещето на индустрията

Специално за читателите на "Мениджър Нюз", авторът предостави откъс в аванс от "Световната PR революция"
 

Новата нормалност на „социалните медии“

3,8 милиарда

Това беше броят на активните потребители на социални медии на планетата Земя в късната есен на 2018 г.!

Колкото и умопомрачителна да е тази цифра, тя отдавна не е актуална. Когато четете тази книга, тя вече ще бъде далеч по-висока.

И все пак това е една моментна снимка, която е поразителна – по онова време населението на Земята беше изчислено на 7,66 млрд. души.

Половината от човечеството вече е активно ангажирана в социалните медии.

Фактът, че почти четири милиарда души са включени в социалните медии, може да е труден за асимилиране, но въздействието му върху всичко, включително и PR-а, е много по-сериозно, отколкото дори тази впечатляваща цифра.

Допреди десетина години свободата на словото „обитаваше“ предимно в сферата на професионалната журналистика, но днес, с много над три милиарда потребители на различните социални медии, свободата на словото достигна съвсем различни измерения.

Например един таксиметров шофьор с лаптоп втора ръка, седнал в някакъв стар гараж, би могъл да стане много по-известен и всъщност да разпространява много повече истини от един телевизионен журналист.

Свидетели сме на жестоки усилия за упражняване на контрол върху медиите навсякъде по света – особено върху телевизията.

В люлката на свободното слово, в Съединените американски щати избирането на Доналд Тръмп за президент разпали пуническа война между различните телевизионни мрежи. Тъкмо неговата личност се оказа лакмусов тест сред медиите, стремящи се да докажат колко силно са „за“ или „ против“ нея.

Сходни медийни катаклизми – или направо открити опити свободното слово да се постави под похлупак – се наблюдават в повечето други държави по земното кълбо.

Но все пак, в края на краищата, ако телевизионните камери могат да бъдат поставени под контрол и дори онлайн медиите биха могли да се държат под прекомерен натиск, социалните медии не могат да бъдат контролирани. Именно това е мястото, където се появяват истинските лидери на речта и комуникацията в днешно време.  

В самото начало на PR индустрията, преди повече от 110 години, около 95% от връзките, отношенията в политиката и бизнеса бяха скрити от обществеността – била е оповестявана само удобната информация, при това не повече от пет процента от цялата.

По онова време бизнесмените и политиците са наемали хора, преди всичко бивши журналисти, за да управляват тези пет процента обществени комуникации от тяхно име. Всичко останало било решавано в съмнителни частни разговори при закрити врата.

В този един век от самото начало на PR-а до днес делът на политическите и бизнес решенията оставал скрит за обществеността, постепенно е намалявал, но все пак една голяма част от тях оставаше тайна.

През 2019 г. обаче от тази потайност не е останало нищо: революционното настъпление на социалните медии вече е достигнало пълен размах и 100% от всички дела, мисли, сделки и действия в живота ни биват публични. Всемогъществото на социалните медии предизвика редица промени, но най-главният резултат от тях е прозрачността.

Пълната прозрачност навсякъде и за всеки.

В резултат социалните медии разтърсиха PR индустрията до неузнаваемост. Именно те са причината за първата и единствена PR революция в над стогодишната историята на този бизнес.

Независимо от начина, по който PR-ът се е развивала през годините, ние винаги сме били една трансмисия, един вид мост между нашите клиенти и техните клиенти.

Само преди десет години формулата на PR-а беше поразително проста.

Появяваше се клиент, чукаше на вратата или позвъняваше на звънеца и заявяваше:

-        Господин PR експерт, добро утро, приятно ми е да се запознаем. Аз произвеждам ето тези хубави коли (или столове, или каквото и да било). Бих желал хората да узнаят за стоките ми. Как можем да подходим, за да постигнем това? 

Ние отговаряхме:

„Разбира се, г-жо Клиент, че ще го направим,  ще ви струва толкова и толкова…!“.

По онова време имахме един конкретен набор с инструменти. Това си беше същият набор инструменти, с който боравехме от десетилетия и той беше еднакъв за целия бизнес навсякъде по света.

Изпращахме прессъобщение, организирахме пресконференция или пък закуска с репортери, или медийна обиколка, водехме журналистите, за да им показваме продуктите, така че да ги убедим колко добри са тези продукти в действителност. Избягвахме да говорим за конкуренцията, а единствено наблягахме върху силните страни и предимствата на продуктите на нашия клиент.  И така нататък, и така нататък.

В днешно време всичко това вече е почти напълно изчезнало. На първо място, защото клиентът идва при нас със съвсем различно питане.

Той влиза и директно казва:

-        Господин PR експерт, произвеждам продуктите Х и те са страхотни!

Тази част е същата както преди, голямата разлика е в следващото изречение:

-        Имам медии и не знам какво да правя с тях!

PR бизнесът преди се опитваше да убеждава медиите, че даден продукт е великолепен, така че те да публикуват или излъчат колкото се може повече материали за него. Днес, благодарение на социалните медии, клиентите всъщност притежават свои собствени медии и следователно платформи, чрез които да изразяват себе си.

В множество случаи бихме казали на този нов клиент:

-        Ще помислим за Фейсбук...

-        Не, не, не го питайте, секретарката ми се справя страхотно с Фейсбук – е отговорът.

-        Какво тогава имате предвид? – питаме ние.

-        Ами ако може да измислите нещо интересно, така че аз да стана по-популярен... но, моля ви, да не е нещо много скъпо, защото секретарката ми вече и без това върши голяма част от работата, нали разбирате..

Разбира се, това би било огромна грешка поради революционните промени в PR-а, предизвикани от социалните медии – промени, които вече се усетиха със силата на цунами от 2015 година насам.

Едно следствие от тяхното съзряване е, че ние, хората, известни като PR експерти – понеже все още минаваме под това наименование, – се превърнахме в нещо средно между издатели, репортери и редактори.

Издатели сме, защото притежаваме медии.  Контролираме профилите и страниците на клиентите си в социалните медии. Разполагаме и с техните блогове и сайтове.

Репортери сме, понеже трябва да запълваме всички тези медийни канали с подходящо съдържание. Ако може – най-доброто.

Редактори сме, тъй като това съдържание трябва да бъде създадено, оформено, подредено, структурирано и представено по най-добрия възможен начин, така че да е убедително, завладяващо и, което е най-важно, с перфектни резултати.

Днес PR бизнесът ни има все по-малко общо с бизнеса, който правехме само преди десетина години, да не говорим пък за онзи отпреди сто години. Много скоро той няма да има нищо общо с предишния си „аз“.

Тази книга изследва в подробности множеството аргументи, които имам в подкрепа на това твърдение, като задълбава, включително с приноса на някои от водещите PR специалисти в света, в различните аспекти на първата и единствена до момента истинска PR революция – тази на социалните медии, – която буквално помете нашата индустрия.

Както и първото прессъобщение, изпратено от Айви Лий (Ivy Lee) през 1906 г.; прессъобщенията, които изпращахме само допреди пет години, бяха предназначени за медиите.

Днес прессъобщението (или каквото там е останало от него) и новите видове съобщения, туитове и постове, заменили традиционния пресрилийз, са прицелени предимно в крайните потребители.

Една средно влиятелна личност (т.нар. influencer) в Туитър от Съединените щати има между 1 и 1,2 млн. последователи! Просто не съществува никаква медия в света с толкова голям тираж. Навярно няма и толкова зрители, които да гледат нещо по телевизията и да го запомнят.

В този смисъл съм склонен да смятам, че „пъблик рилейшънс“, каквото и да означава това сега, вече не е най-доброто име за бизнеса, с който се занимаваме.

Тези две думи, „пъблик“ и „рилейшънс“ ни трябват и, разбира се, все още си остават изключително важни.

Само че онези 3 млрд. души, които са в социалните медии – всички те се занимават с „връзки“ и всичко вече е станало „обществено“. Пъблик рилейшънс!

Благодарение на социалните медии това е така от доста време; вече няма нищо, което да е „необществено“.

Настоящото ми определение за PR-а е „да казваш истината по такъв начин, че хората да я разбират“ – просто и ясно.

В една от следващите глави на настоящата книга обсъждам начина, по който достигнах до това определение, тъй като съм прекарал немалко време, проучвайки го и размишлявайки върху него. Но сега съм твърдо убеден, че това да казваш истината по този начин, та хората да я разбират, е същността на PR-а, особено в епохата на революцията на социалните медии.  

***

„От кризисна точка към повратна точка“: случаят „Бел Потинджър“ (Bell Pottinger)

Тази книга ще задълбае в теми като етика, морал, коректност и прозрачност – ала истината е, че същината на работата ни винаги е била да казваме истината и именно това правим в ежедневието си.

Нищо не доказва това по-добре от огромния скандал, който разтърси Великобритания, Южноафриканската република и цялата световна PR общност, чиято кулминация беше през септември 2017 г., точно когато започвах и рестартирах писането на настоящата книга отново и отново.

Това бе случаят „Бел Потинджър“.

„Бел Потинджър“ е PR агенция, основана през 1987 г. от Лорд  Антъни Бел (Anthony Bell), любимия PR съветник на Маргарет Тачър, когото познавам лично много добре, и от Пиърс Потинджър (Piers Pottinger).

Лорд Бел е велика личност в съвременния PR и е жалко, че той се оказа забъркан не просто в най-големия политически скандал в Южна Африка от края на апартейда насам, но и в знаков случай за PR-а в света на пълната прозрачност.

През януари 2016 г. Лорд Бел води делегация в Южна Африка с цел да спечели бизнес поръчка от богатото и могъщо семейство Гупта, една фамилия от индийски произход, за която се смята, че е свързана с (тогавашния) президент на ЮАР Джейкъб Зума.

PR агенцията „Бел Потинджър“ е щяла да получава по 100,000 британски паунда на месец от компанията на семейство Гупта, „Оукбей Инвестмънтс“ (Oakbay Investments), за кампания за „икономическа еманципация“. Кампанията обаче предизвиква гняв поради т.нар. „бял монополен капитал“ и „икономически апартейд“, разпалвайки расово напрежение, за да отклони общественото внимание от фамилията Гупта, обвинявана, че печели финансово от връзките си със Зума.

Изтекли имейли и документи, както и последващи журналистически разследвания разкриха, че от „Бел Потинджър“ са използвали фалшив блог и фалшиви профили в Туитър и други съмнителни тактики по време на кампанията – като тази да подават подвеждаща информация на журналисти.

Лорд Бел се появи на живо по „Би Би Си“, твърдейки, че няма нищо общо с така договорената поръчка. И за да го докаже, той подаде оставката си от „Бел Потинджър“.

През септември 2017 г. самата фирма „Бел Потинджър“ практически беше колабирала, след като бе изключена от британската Асоциация за връзки с обществеността и комуникации (PRCA) – безпрецедентен ход, подчертаващ по-добре от всеки друг пример колко решаващи са етиката, моралът и прозрачността в съвременна PR индустрия.

Пол Холмс, основателят на сайта „Холмс Рипорт“ (The Holmes Report), подложи случая на унищожителна критика в Световния комуникационен доклад за 2018 г. на Училището за комуникации и журналистика „Аненберг“ към Университета на Южна Калифорния, съвсем уместно озаглавен „Еволюция на етиката“:

Когато по-рано тази година британският PR експерт Лорд Тим Бел заяви пред вестник „Ню Йорк Таймс“, че „моралът е работа на свещениците, не на хората от PR-а“, той показа колко се е отдалечила PR професията – или поне един от нейните елементи – от истинската си цел.

Лорд Бел принадлежеше към едно поколение PR експерти – една школа в PR-а – с корени в една безразборна политика, където всичко бе позволено: моралът оставаше на заден план след прагматизма. В днешно време моралът и прагматизмът вече не са в противоречие; вместо това те са синоними. Или, поглеждайки към проблема от малко по-различен ъгъл, добрите връзки с обществеността представляват едно прагматично оправдание за етика при взимането на решенията.

Генералният директорът на британската Асоциация за връзки с обществеността и комуникации Франсис Ингъм (Francis Ingham) обясни драматичните последици от случая „Бел Потинджър“ специално за настоящата книга по следния начин:

 Случаят „Бел Потинджър“, разгледан от британската Асоциация за връзки с обществеността и комуникации, бе определящ момент за нашия бизнес. Момент, в който светът видя, че ние имаме етични стандарти и че сме готови да ги защитаваме, независимо колко известна може да е съответната PR агенция.

Нямаше нищо лошо в това една агенция да работи за „Оукбей Кепитъл“. Проблемът беше в същността на свършената работа поради факта, че тя наруши редица клаузи в Професионалната харта и Кодекса на поведение в обществените дела на британската Асоциация за връзки с обществеността и комуникации.

Нито една браншова асоциация не може да попречи на даден свой член да направи нещо нередно – но тя може да създаде мощни прецеденти, като го изключи заради това. И британската Асоциация за връзки с обществеността и комуникации направи точно това.

Реакциите в Обединеното кралство и в международен план бяха просто удивителни. Нашият ход доведе буквално до хиляди телевизионни репортажи и статии във вестници и списания, както и ценна информация от онлайн медиите.

Получихме също така и огромна подкрепа от самия бизнес – професионалисти, заявяващи, че се радват, че имат нещо общо с нас, и ние се гордеем с факта, че направихме това, което бе правилно, предприемайки решителни действия.

Пряка последица от това бе Хелзинкската декларация, приета от ICCO по времето, когато Максим Бехар бе президент на организацията, един нов златен стандарт за етичен професионализъм в целия свят. Простичко казано, то превърна това, което можеше да е кризисна точка за нашата индустрия, в повратна точка.

 Както изтъква Франсис, мнозина смятат случая „Бел Потинджър“  за невероятен прецедент, така и за крайъгълен камък в PR бизнеса. За пръв път имаше изтичане на информация от една PR компания, опитваща се да използва нечестни и подривни средства в полза на своите клиенти, и индустрията реагира по най-достойния възможен начин.

Аферата „Бел Потинджър“ определено ще бъде добър урок за всички, отвеждайки нашия бизнес още по-далеч по пътя към пълната прозрачност – аргумент, препращащ отново към моето простичко, кратко и ясно определение за PR-а като това да казваш истината по такъв начин, че хората да могат да я разбират.

Преди десет години определението ми за PR беше свързано по-скоро с това „да казваш истината така, че хората да я харесват“. Нещата обаче се промениха. Вече не става въпрос толкова за харесване, колкото за разбиране, тъй като всички сме длъжни да казваме истината.

През всичките тези години в PR бизнеса съм отказвал на исканията на десетки, може би дори стотици клиенти да изпратя прессъобщения, които може да са били неточни или просто съвсем мъничко твърде либерални по отношение на истината. Отказвал съм да организирам пресконференции за хора, подозирани от мен в желание да представят действителността по неверен начин.

В крайна сметка епохата на пълната прозрачност, предизвикана от социалните медии, само ще направи нашия бизнес по-чист, а ролята ни ще бъде сведена до това да предаваме посланията на клиентите си към техните клиенти по-възможно най-творческия начин. Оттук идва и мнението ми, че PR агенциите се превръщат като нещо подобно на редакторски екипи.

***

Традиционните медии – от застрашен до изчезващ вид

Схващането за PR агенциите като за редакционни екипи в епохата на революцията на социалните медии е още по-вярно, имайки предвид, че традиционните медии вече не са просто застрашен вид, а са направо вече изчезващ такъв.

В далечната 1999 г. в едно интервю с българския експерт по онлайн медии Жюстин Томс заявих, че печатните вестници ще са си отишли докъм 2025 г.

Последва цунами от възмущение от страна на множество журналисти от пресата. Поне стотина мои приятели и бивши колеги ми се обадиха или ми писаха разгневени.

-        Макс, тръгваш срещу поминъка си – започнал си в пресата, с печатарската преса и вестникарското мастило! – недоволстваха те.

-        Не се излагайте, нима сте слепи и не виждате бъдещето! – отговарях им аз, настоявайки на прогнозата си.

Това беше през 1999 г., преди двайсет години. Доста отдавна предстоящото изчезване на пресата беше ясно и много хора го бяха предсказали още тогава, така че това не е нещо, за което ще си приписвам заслуги. Но смятам, че времето доказа – бил съм прав. Защо?

На първо място, защото понятието „вестник“ („newspaper” на английски) вече всъщност не съществува, защото първата част „вест“ („news”) я няма в него. Останала е само хартията („paper”).  

Някои специалисти в сферата на PR-а твърде бавно схващаха и схващат мащаба на промяната на парадигмата в нашия бизнес, причинена от революцията на социалните медии. А мнозина, които пък все пак успяха да я схванат, твърде бавно вървят в крачка с нея.

Мнозина от колегите ни от традиционните медии обаче се оказаха още по-бавни. Често пъти изоставането им бива просто отчайващо.

Един случай, демонстриращ техния начин на мислене, бе срещата на Международния пресинститут в Братислава, Словакия, през 2010 г. Около 200 души, предимно журналисти, репортери, редактори и издатели от старата школа, идващи от цял свят, най-вече представителите на печатните медии, бяха поздравени от тогавашния министър-председател на Словакия Ивета Радичова с думите, че вестниците никога няма да умрат.  

Най-убедителните ѝ аргументи за това бяха:

-        Харесвам да усещам хартията на вестника, харесвам миризмата ѝ, обичам да докосвам и мириша вестниците. Това няма как да стане с онлайн медиите!

           Има хиляди подобни истории с репортери, журналисти, издатели, редактори и чисто и просто старомодни читатели, отчаяно „стискащи“ старите, традиционни медии, особено пресата.

Като под „преса“ нямам предвид само вестниците, но и самата печатна преса. Както изтъквам по-нататък в тази книга, съдбата на печатните книги ще бъде същата като съдбата на печатните вестници – просто ще отнеме известно време да станат изцяло дигитални.

Големият проблем с вестниците не е свързан с миризмата, допира, докосването или други усещания – или пък с тяхното отсъствие. Ако някой има фетиш към вестници, той би могъл лесно да си държи няколко броя на нощното шкафче или пък, когато пресата действително изчезне напълно, да поръча да му отпечат няколко броя специално за него, така че да може да си ги мирише, докосва и усеща, когато пожелае.

Големият проблем с вестниците е, че вече просто няма кой да ги финансира. Никой не може да ги издържа и да покрива разходите им в новата среда на обществени комуникации, революционизирани от онлайн медиите и още повече от социалните медии.

Това не означава, че пресата беше или е лоша журналистика. Става въпрос за финанси. От много дълго време вестниците не могат да се издържат само чрез приходите от продажбите си.

Другата причина за отмирането на пресата, както вече споменах, е фактът, че „вестите“ вече ги няма от това, което се наричаше „ВЕСТ-ник“ (или „news“ от „newspaper“).

Трудно е да се проумее защо някои хора все още си купуват печатни вестници. Може би имам някакво професионално заболяване, но на мен ми е изключително трудно да чета истински вестници. Същото е и с печатните книги. И тях не мога да ги чета.

В момента, в който сваля същите книги на своя „Киндъл“, четенето става изключително бързо и приятно за мен. Печатните книги са красиви, те са нещо приятно за гледане в домашната библиотека, но и те са обречени на изчезване.

Чиста лудост е някой да влачи куфар, пълен с книги, за лятната си почивка на море или пък по време на командировка, вместо да ги чете на „Киндъл“-а в задния си джоб, на който може да свали 20 000 – 30 000 книги.

Да не говорим, че функцията, която най-често използвам на Киндъл-а, е да си избирам цитати и да ги записвам в бележките си. Така, когато се сетя за някоя книга, която съм чел, просто отивам при подбраните от мен цитати.

Въпреки това, макар че електронните устройства и софтуерът отдавна бият печатните копия, в някои случаи смятам, че е по-добре да се минава без тях.

Сигурно съм един от малцината бизнес презентатори, който никога не използва PowerPoint, Prezi или други програми за презентации по време на речи, лекции и т.н. Никога не използвам визуални материали. Може и да греша, но никой не ми го е казвал досега.

Има още един човек, който използва същия подход, и аз без съмнение го копирах от него. Това е моят добър стар приятел, учител и ментор Пол Холмс, главният изпълнителен директор и основател на „Холмс Рипорт“.

Само при един-единствен случай съм използвал PowerPoint за презентация. Това беше по време на форума „Комуникацията на върха“ (Communication on Top) в Давос.

„Разказах“ си презентацията, показах си слайдовете с всичките си графики, схеми и кратки видеа, и щом седнах на мястото си, си помислих:

-        Боже, как е възможно да съм такъв идиот! Тук седят интелигентни хора от цял свят, а  аз им показвам скучни слайдове, вместо да им говоря интересни неща!

Когато човек показва презентационни слайдове, той несъзнателно започва да произнася това, което е написано на тях.

-        Няма начин, повече никога няма да направя подобно нещо! – казах си.

           Пол Холмс беше водещият лектор на същия форум. Наскоро обядвах с него в Казабланка и му казах:

-        Знаеш ли, че ми светна една лампа, когато те слушах на форума в Давос тогава.

Помислих си: „Боже, този човек говори толкова свободно, все едно говори на студенти или с някого на улицата, докато ние изтезавахме себе си и останалите със слайдове и дълги презентации!“.

           Той отговори:

-        Макс, и на мен ми направи впечатление, че оттогава никога не съм те виждал с презентация на „Пауърпойнт“.

-        Защото взех пример от теб – отвърнах.

-        О, много се радвам, защото и на мен ми се случи същото нещо. Веднъж използвах „Пауърпойнт“, след което се срамувах от това – сподели той.

Явно всеки си има по един такъв случай. Важното е да го разбере навреме.

 Когато се подготвям да изнеса реч, винаги прибягвам до връзката между ръката и мозъка.

Записвам си бележки на ръка в бележника, около половин страница, и след като веднъж са преминали през ръката и химикалката ми, се получава по-добра връзка с паметта. След като си нахвърлям бележките, после дори не поглеждам хартията – просто вече съм наясно с последователността на аргументите си.

           Използвам обаче флипчартове, за да илюстрирам идеите си – но те също са свързани със собственото писане на ръка. Често в тези флипчартове идеите ти идват в момента, вместо да ги имаш подготвени предварително, както би било в презентационните слайдове.

Въпреки че хиляди хора отдавна осъзнават, че вестниците ще изчезнат, никой не си беше представял определено смущаващо развитие в новите медии и по-специално в социалните медии.

Това положение до някаква степен прилича на падането на комунизма. През 1989 г. всички ликувахме, ликуваше и целият свят. В Източна Европа не знаехме нищо за демокрацията и за начина, по който нещата би трябвало да отидат по местата си в едно свободно общество – в културен и ментален план. Мислехме, че е дошла великата свобода и ще можем да правим каквото си пожелаем.

Нещата обаче се оказаха много по-сложни.

По същия начин, когато вестниците започнаха да отмират, а социалните медии – да господстват, не бяхме си представяли риска от фалшивите новини. Не мислехме, че когато медиите се намират свободно в ръцете на милиарди хора, те ще си правят с тях каквото им скимне. Не подозирахме, че профили в социални медии могат да бъдат похищавани, както и че ще се появят фалшиви личности и идентичности. Нямахме представа, че ще има фалшиви профили, самозванци, ботове и други злонамерени действащи лица, чиято единствена цел ще бъде да извършат някаква политическа или бизнес манипулация, да обслужат нечии интереси, така че да унищожат една компания или да подсилят друга, която няма нужните постижения и резултати.

 

Статията е публикувана от www.manager.bg : https://www.manager.bg/pr-i-sbitiya/svetovnata-pr-revolyuciya-na-maksim-behar-s-mezhdunarodna-premiera-v-sashch-skoro-i-v